• Днес от село Живовци на брега на яз. Огоста са останали само порутената църква и селските гробища. При по-ниско ниво на водата понякога се вижда и чешмата на селото, от която още тече вода.
  • Въпреки че през 1976г. селото е официално заличено от регистъра на населените места в България, някои остават да живеят в бараки на брега на язовира, гледат животни и използват църквата като обор. Когато и последните обитатели на местноста си отиват, останките от селото и иконостаса на черквата постепенно са разграбени.
  • Във вътрешността на камбанарията днес са се запазени изображения на разпнатия Христос и на Дявола. Те са изрисувани в началото на 1970-те години за снимките на международната кино-продукция “Гоя или трудния път на познанието” (СССР/ГДР, 1971). Паралелно с разрушаването му, Живовци се превръща във филмов декор и за българските филми: “Горещо пладне” (1966), “Последната дума” (1973) и “Последно лято” (1973).
  • Филмът “Последно лято”, екранизация на едноименната повест на Йордан Радичков, разказва аналогична история. Главният герой отказва да напусне дома си и остава да живее на брега на новопостроения язовир.
  • Днес Огоста е вторият по големина язовир в България. В него се вливат реките Бързия, Златица и Огоста. Строежът му продължава 20 години, но първоначалното му предназначение да напоява селскостопанските земи чак до Дунава, остава нереализирано, тъй като до 1989г. е изградена едва половината от необходимата напоителна система. Днес язовирът се използва за производство на електричество и риболов.
Антина Златкова

Живовци

"Живовци" е село в Северозападна България, в което до средата на 60-те години са живели над 900 души. Освен църква, училище, читалище, забавачница и фурна за хляб в селото имало и консервна фабрика, скотовъден дом, жп-гара, четири воденици, три вършачки и пет духови оркестъра. Днес това село лежи на дъното на яз. Огоста. През 1965 г. Съветът по селското стопанство издава заповед за изселването на Живовци и съседното село Калиманица – родно място на писателя Йордан Радичков. На тяхната територия трябвало да бъде изграден най-големият язовир на Балканския полуостров. Жителите били принудени сами да разрушат къщите си и да ги пренесат на отдадената им строителна площ в перифериите на двата близки града - Берковица и Монтана (тогава Михайловград). В последствие плановете на язовира са променени – водата така и не достига до село Калиманица, а от Живовци днес на брега са останали руините на църквата „Свето Вознесение“, гробищата и останките на няколко къщи. Серията от цианотипии разказва историята за изчезналото село, авторът колажира  снимки от местността на язовира в наши дни и архивни фотографии от колекцията на краеведа Димитър Церовски. С характерната си естетика цианотипията е фотографски метод за проявяване от средата XIXв., размива границите между архивните и съвременните сюжети и обръща погледа към междинното пространство на паметта.

Антина Златкова е родена в Монтана, през 1990 г. Завършва Комуникационни науки във Виенския университет и Интердисциплинарни изкуства в Университета за проложни изкуства във Виена. Автор е на две поетични книги. В основата на интердисциплинарната й артистична работа стоят темите за личната и колективната памет в исторически и социополитически контекст.