• Никола Колев, село Миланово
    Аз съм сирак, баща си не помня, помня само тегло...​ ​Вервам в Господ - Има нещо, което командва тая природа, не може току-така...​ ​Не съм взел на човек един лев... Живее ми се още, не ми се мре...
  • Георги, село Дружево Роден 1928г.
    Работил е като инструктор в БДЖ. След смъртта на жена си преди 4 години живее сам в Дружево, през 2009г. година е преместен в старчески дом.
  • Стефан, село Горна Бела Речка
    Живее сам до пролетта на 2010г. След падане в дома му е преместен в дом за възрастни хора.
  • Иван Димитров Тодоров, Криводол, роден 1930г.
    Работил е като машинист и машинен инженер в Монтана. След пенсионирането живее в Криводол. След смъртта на жена му през 1999-а година живее между Горна Бела Речка и София, където всяка събота ходи на танци с пенсионери. „Научих се да танцувам на младежка бригада в Мездра и от съседи- цигани - валс, румба.Танцът много ми е помогнал в живота – добре е за теб, добре е и за околните. Приятно е да гледаш някой, който танцува добре”
  • Мария Гервасиева, село Горна Бела Речка, родена 1926г.
    „Работех в Куба като инженер през 80-те години, в Камагуей и Олгин, безплатно пътувахме със самолет, осигуряваха ни всичко, много добри хора бяха кубинците, по-аристократични, просто се чувстваше разликата с нашата страна. Обичам Фидел, нашата страна я командваха простаци. След смъртта на мъжа ми дойдох тук при сестра ми в Бела Речка, през зимата съм при внучката в Дружба, в София.”
  • Мария Маринова, село Лютаджик, родена 1932г.
    „Голяма любов бяхме с Методи, 4 години, 2 години съм го чакала, свекър и свекърва не ме искаха. Мъжът ми почина пред 41 години, оттогава съм все сама, работеше като шофьор в мина „Плакалница”, немаме деца Понякога хвърлям боб, но не вервам, така, за разтуха.”
  • Любен Динов, село Миланово
  • Надка Червенкова, село Миланово, родена 1924г.
    „Ожених се на 21 години, по любов, при мене няма без любов. Земеделска работа съм работила, не съм ходила на море, един път – на екскурзия до Съветския съюз – Киев, Москва, Ленинград – и това е”
  • Пенка, село Горна Бела Речка
  • Надежда – Дешка, село Горна Бела Речка, родена 1935г.
  • Иван Първанов, село Долно Оризово, роден 1931г.
    „Станах член на БКП на 23 декември 1960г. Повече от 35 години бях партиен секретар, до 1996г. бях в БСП, но сега вече съм в БКП „Георги Димитров”. Обичам Уго Чавес. Живея сам. Симът ми е в Италия, дъщерята в Монтана. Жена ми почина през 2004 година, затова не вярвам в Господ, защото нищо не му беше направила, а я прибра рано. Дядо ми беше ловец на змии, почина на 101 години.”
  • Славчо, село Горна Бела Речка
Бабак Салари

Травми и чудеса

Травми и Чудеса - Портрети от Северозападна България е фотографски и антропологичен проект на Бабак Салари и журналистката Диана Иванова. В продължение на две години те документират живота на възрастните хора в осем села в Северозападна България – най-бедният регион в Европейският съюз. Събрани заедно – фотографиите и човешките истории – представляват рядка колекция от свидетелства за травмите и чудесата, преживени през последните години от най-старите обитатели на Северозапада.Проектът изследва в дълбочина феномена на социалната травма – загубата на чувство за общностен смисъл, обезлюдяването и застаряването в огромни части от региона заради икономичееския колапс на гигантите на социалистическата индустрия, разпадът на семействата, следствие от бедността и миграцията на жените като гледачки на възрастни хора в Италия и Гърция. 

Бабак Салари е фотограф, базиран в Монреал, активист и преподавател, който проследява живота в периферията на обществото. Неговите документални проекти включват: ирански художници в изгнание; матриархат, туземни общности в Мексико; гейовете и травеститите в Куба. Наскоро той документира разселените и тероризираните от войната в Афганистан, Пакистан, Ирак, Ливан и Палестина. Интересът му към фотографията започва като тийнейджър в родния му Иран, където допринася за различни публикации. На двадесет и една годишна възраст неговите политически дейности водят до лишаването му от свобода за срок от шест месеца от режима на Хомейни. При временното му освобождаване от затвора той бяга в Пакистан, а година по-късно пристига в Канада, където възобновява своето изследване и практика в областта на фотографията. Творбите на Бабак са показвани и публикувани на международно равнище. За работата си е получил много награди, включително ld Addy от American Ad Federation през 2004 г. Четири от проектите му са публикувани от издателска къща Жанет 45.