• ХАКИЕ (59)
    Хакие е отгледана като момче, след като дервиш предрича на родителите й, че ще имат син. Тя израства в отдалечена махала близо до границата с Косово, където живеят още пет клетвени девици. И днес тя живее в къщата от детството си, сама в уединение, и се грижи за параклиса, в който е гроба на дервиша.
  • ЧАМИЛЕ (86)
    Чамиле е най-малката от деветте дъщери в семейството. На девет години е представена официално пред мъжката общност като момче. След смъртта на родителите си, като единствен мъж в семейството, тя наследява бащината къща. Познават я като „дядо Чамиле”, но с годините женствеността ѝ се проявява отново – движенията ѝ стават по-грациозни, а чертите на лицето по-меки. Чамиле умира през 2011 година.
  • ШКУРТАН (76)
    Шкуртан решава да стане момче още на 6 години, за да може да излиза с животните и да ходи, където пожелае. Тя има сестра бличначка, две други сестри и брат и иска да е свободна като брат си. Като деца, те са привлечени от бурнеша, която живее в съседство, заради волята и силата й.
  • ИЛМИЕ (30)
    Илмие иска да бъде свободна и независима. В северната част на Албания само на момчетата е позволено да излизат сами от дома и да прекарват лятото с животните в планината. След смъртта на майка си, тя решава да изживее останала част от живота си като мъж. Илмие се грижи за поддържането на домакинството, но има и свободата, която мъжката роля и дава.
  • ДЖУСТЕ (66)
    Джусте се омъжва в уговорен брак и ражда едно дете. Шест месеца по-късно се развежда. За да предпази сина си от загуба на честта и за да не бъде наричан „копеле”, тя полага клетвата за живот като мъж. Джусте притежава кафене и сервиз за поправка на автомобилни гуми, построила е голяма, луксозна къща за себе си и семейството на сина си. Смята, че като жена никога не би могла да постигне това.
  • РАХИМЕ (66)
    Рахиме е наричан „Чичо” от по-младите в семейството. Тя приема да стане бурнеша на 25 години, след смъртта на баща си и на по-големия си брат. Казва, че за нея е чест да поема мъжките отговорности в семейството.
  • ОСМАНИ (80)
    Османи не помни кога е станала мъж. От ранна възраст тя се грижи за родителите си. Като дете тя прекарва по няколко месеца в годината високо в планината с животните, сред мъжете от селото. По-късно работи в мина. Никога не се е учила да чете и пише.
  • САНИЕ (50)
    Сание от малка не харесва да се облича като момиче. След ранната смърт на баща си, двете най-големи деца трябва да се грижат за прехраната на семейството. Така, на 14 години тя полага клетвата и започва своя живот като момче. През годините тя често има съмнения относно избора си, че когато остарее, няма да има свои деца, които да се грижат за нея. В други времена вероятно би избрала друг път.
  • САМИ (84)
    Сами на седем годишна възраст ѝ казват, че е „на татко момчето“. Майка ѝ я завежда в града, за да ѝ купи мъжки дрехи. Когато достига възраст за женене, за кратко съжалява за тази своя съдба. Разказва, че е била красавица, но никой не смеел да я доближи, тъй като винаги носела пушка.
  • ДРАНДЕ (53)
    Дранде изгаря всичките си момичешки дрехи още в осми клас, а окончателно си дава дума да живее като мъж когато е на 19 години, след смъртта на своя баща. Като дете тя загубва ръцете си до китките при игра със случайно намерена ръчна граната, останала от времето на гражданската война в Албания. Мъжкият статус ѝ помага да се справя с живота си на човек с физическо увреждане. „Никой мъж не иска жена без ръце”, казва тя.
  • ДИАНА (54)
    Диана живее като мъж от 17 годишна възраст. Тя не иска да приеме, че на мъжете е позволено да правят всичко, а на жените не. Обича да разказва как е станала генерал в армията по време на комунистическия режим на диктатора Енвер Ходжа. По-късно е работи като охрана на пристанището в Дуръс. Диана е открита и космополитна личност, истински градски човек. Единственото, за което не обича да говори са нейните чувства, тъй като това наранява репутацията ѝ на мъж.
Пепа Христова

Клетвени девици

Албания 2008 - 2010

В северна Албания, в „Прокълнатите планини“, създадени според легендите от самия Дявол, все още е жива традицията на клетвените девици - последните мъже-жени на Европа. Канунът, местен традиционен закон, датиращ от Средновековието, позволява на жена от рода да поеме ролята на глава на семейството при смърт на патриарха. Тази традиция е следствие на властващaтa тогава вендета - кръвно отмъщение между клановете. За новия си статус жената трябва да положи обет, че ще запази девствеността си завинаги. Пълнолетни жени могат да положат клетвата, за да наследят своя загинал баща или брат, но и новоредени момичета могат да бъдат обявени за синове и отгледани като момчета, за да осигурят на семейството продължител на рода. Макар и по-рядко, жените могат да направят тoзи оброк и за да избегнат уговорен брак с нежелан съпруг. Влизайки в мъжката роля, те очакват респект и благоволение в доминираната от мъже общност. Клетвените девици или Бурнеши (от албанското burr - мъж) получават не само правата на мъж, но и са дълбоко уважавани в рода. Те вършат мъжка работа, обличат се в мъжки дрехи и се държат като мъже - в социален, а не в сексуален смисъл. Приелите тази роля адаптират своя живот и поведение до такава степен, че с времето женското в тях постепенно изчезва.

Пепа Христова е родена през 1977 г. в България. Завършва комуникационен дизайн в Университета за приложни науки в Хамбург. Работата ѝ е вдъхновена от особената и противоречива красота на Източна Европа, социалните ѝ феномени и архаичните ѝ традиции. Това я води към изследване на една непозната и променяща се Европа.Чрез фотографията си Христова се вглежда в отчуждаването на мюсюлманите в ортодоксално-християнска България, документира изчезващата, но съхранена вековна традиция на клетвените девици (Sworn Virgins) в Северна Албания или опитва да погледне през затворените врати на българските домове за деца, лишени от родителска грижа. Интуитивно и емоционално тя експериментира с различни фотографски жанрове, търсейки многостранност във фотографското изображение. Съчетава наблюдавани моменти с инсценирани кадри, стилизирани пейзажи с намерени архивни снимки, създавайки асоциативно пространство, свободно за индивидуалните интерпретации на зрителя. Пепа Христова печелили множество награди и стипендии, включително Talent Award на музея C/O в Берлин (2008), наградата Otto Steinert за субективна фотография (2009), стипендия от Берлинската академия на изкуствата, както и стипендията по програма Border Crossers на фондация Роберт Бош (2010 ). Нейни творби са показвани в Дома на фотографията, Deichtorhallen в Хамбург, в музея C/O в Берлин, Берлинската академия на изкуствата, Центърa за изящни изкуства Bozar в Брюксел и много други.

За превода на текстовете на български благодаря на Юлия Панайотова, приятелка и съмишленик в този проект.