Евгения Максимова

Хората на балканите живеят в сянката на дългогодишна история от войни, конфликти и нерешени етнически спорове. Много голяма част от енергията, която би могла да се използва за построяване на бъдещето се пропилява в поддържането на тези спорове и резултатът е мизерното настояще. Младите семейства трябва или да плащат прекомерно високи наеми, или да живеят наблъскани като в консерва в апартамента на родителите си. А повечето от тези апартаменти са в безнадеждно грозните и разпадащи се панелни блокове, останали като наследство от комунистическия режим.Терминът „балкански“, независимо дали се използва за описание на култура или географска област,  се свързва със селските райони с тежък ориенталски привкус. Независимо в какъв контекст се използва думата отразява културни и социологически конотации, с чувство за разделение и несъгласие. Когато се подготвях да разкажа история за Балканите, това което ми хрумна беше храната като единственото нещо, за което хората от региона биха се съгласили, че е общо. След петвековно османско робство ние всички продължаваме да ядем ястията, пренесени от тях.Мислейки си за това споделено кулинарното наследство, започнах да се чудя какво става в балканската кухня в днешно време.Кухнята е многофункционална стая, пространство, което отразява идентичността и самовъзприемането. Тя въплъщава духа на балканския дом и отразява обществото като цяло. Хората на Балканите предпочитат да похарчат малкото пари, които имат в някое кафене, отколкото да си купят интериорна декорация. Функционалният, лишен от украса стил допълнително пресъздава усещането за загубената идентичност на региона, неизбежно наследство от половин хилядолетие под турско робство и половин век зад Желязната завеса. Моите фотографии от кухни на Балканите отразяват виждането ми за реалността на Балканите днес.

Евгения Максимова е родена през 1973 г. в Русе. Завършва Виенският университет, специалност журналистика и комуникации. Започва да се интересува от фотография през 2005 г., година по-късно печели наградата на Konica Minolta за България. От тогава е спечелила множество награди, както в България така и в чужбина. Нейни самостоятелни изложби са показвани в България, Франция и Австрия.