• За спомен на колегата. Живели заедно в Бърно, Чехия през 1930 г. Единствено портретът ще буди спомена. Пазете го като спомен за добрите времена. Другар М.Карафизов, с. Дъбене, Карловско.
  • Подарявам лика си за спомен на незабравимата ми и далечна приятелка Иоли. От Емилия. 28.02.1936 г., гр. Петрич
  • За спомен на тази, която обичам от сърце. От Анчето, 16.07.1940 г., гр. Свищов
  • За спомен на добрия ми другар анархист Шурата. От зет му Гошо, 15.04.1946 г., Радомир. Твой зет.
  • Боре, подарявам ти лика си, за миг и вечен спомен. От Пепи. 02.07.1950 г.
  • Любе, нека моят лик бъде винаги пред твоите очи и никога да не ме забравиш. От Стефчо Джезвето, 03.06.1950 г.
  • Боря, нека този лик ти напомня за твоя незабравим приятел парашутист Иван от с. Малко Търново, Чирпанско. 28.03.1951 г.
  • За щастливия бъдещ живот на Дочка. От Ваньо. 10.04.1954 г., София
  • Нека тази бездушна хартия ви напомня винаги за мен. За спомен на кака Стоянка от братовчедка ѝ Роза. 24.02.1959 г., Ихтиман
  • “Парите се харчат, писмата се късат, но любовта остава до гроб.” За спомен на приятеля ми Савчо от Пепи. 18.03.1962 г.
  • Ликът навярно не те привлича, но знай, че той много те обича. На Славчо от Руми. 09.02.1965 г.
  • Ако сянката на забравата ме заличи от съзнанието Ви, то нека ликът ми заговори кой бях аз. За спомен на Красито от Емил. 12.04.1966 г.
  • На моя прекрасен другар и приятел Милоров. От Славов.
  • Всичко вехне и минава сега – младостта, красотата – само снимката остава вечен спомен на света. За спомен на Краси от съученичката Толба. София, 16.04.1969 г.
  • Пази копието, докато уважаваш оригинала. За спомен на Краси от приятеля му Божи. 13.11.1970 г., София.
  • Ако се покрие с прах, не го изтривай. Знай, че е дошъл часът на забравата. За спомен на Ицо от Краси. 15.09.1971 г.
  • На шашавата Чуи с много обич! Пепе, София, 09.01.1985 г.
  • Скъпа Диди, помни, че човек е една огромна вселена от проблеми, противоречия и загадки. Но всеки човек е слаб в някое отношение. С обич, Лили. 15.11.1985 г.
  • И все пак трябва нещо да остане, дори това да бъде пепелта, защото всичко силно и голямо оставя някаква следа. С много обич за Диди от Вася. 13.11.1985 г.
  • На Диди с много любов и две пожелания: 1. Дано завърши консерваторията, 2. Щастието да я преследва цял живот. 09.07.1986 г.
  • Обичай само една душа, люби само едно сърце. Любовта не отдавай в чужди ръце. Филип, 30.02.
  • За тогава, когато „сега“ ще бъде „някога“! За Роси с уважение, Рени. 18.01.1989 г., София
  • На Стефка да не забравя. София, 01.01.1991 г.
Тихомир Стоянов / Imaginary Archive

Подарявам ти лика си

Проектът „Подарявам ти лика си“ ни връща към една забравена традиция да си подаряваме снимки с послания. В днешния дигитализиран свят тези скъпи спомени, които хората някога са носели в портфейла си, се оказват ненужни. Проектът включва 24 портрета, които Тихомир Стоянов избира измежду стотици подобни снимки, намерени на битака. Направени между 1930 г. и 1991 г., те свидетелстват не само за моралните ценности и социално-историческия контекст, но и за естетическите промени в портретната фотография.

Тихомир Стоянов е роден в София през 1978 г. Завършва фотография в Техническия университет. През 2015 г. основава Imaginary Archive, български архив от намерена фотография, който включва над 10 000 негативи и диапозитиви. През 2017 г. е селектиран за “Bring Your Own Paper” на фестивала “Les Rencontres d'Arles” във Франция.