• Паметник на Съветската армия, Бургас, 1954
    Паметникът на Съветската армия в Бургас, се намира на площад „Тройката” в центъра на града, където през септември 1944 г. е посрещната Червената армия. Откриването му се състои на 9 май 1954 г., в 9 часа сутринта, в чест на деветата годишнина от„победата над хитлерофашизма”. След края 1989 г. паметникът става обект на остри обществени дебати за и против разрушаванет му. В крайна сметка монументът е защитен от договора за приятелски отношения и сътрудничество между България и Русия, подписан през 1992 г.​
  • Паметник на съпротивата, Видин, 1963
    Паметникът на съпротивата във Видин е разположен на брега на река Дунав, в близост до крепостта „Баба Вида”. Открит е през септември 1963 г., по случай 40-годишнината от Септемврийското въстание. В началото на 90-те години монументът е занемарен. Костницата разположена в задната му част е разграбена, имената на антифашистите са изчегъртани от мемориалната стена, а костите им са разпилени по алеите на околния парк.
  • Мемориален комплекс Братска могила, Пловдив, 1974
    Братска могила се намира в парка „Отдих и култура” в Пловдив. Силуетът и наподобява тракийска могила, а погледната отгоре напомня на стилизиран каменен венец. Монументът е открит на 3 септември 1974 г. по случай на 30-годишнината от „победата на социалистическата революция в България”. В годините след демократичните промени комплексът е запуснат. През 2009 г. Пловдивската община почиства стените му заради откриването на намиращия се в близост търговски център.
  • Бранителите на Стара Загора, Стара Загора, 1977
    Монументът се намира в местността Чадър могила, в покрайнините на Стара Загора, където се води едно от ключовите сражения по време на Руско-турската освободителна война. Основният му елемент е 50-метровото бетонно тяло, наподобяващо Самарското знаме, подарено на българските опълченци от жителите на руския град Самара. През 1980 г. паметникът е включен в маршрута на Олимпийския огън за игрите в Москва.
  • Монумент Знаме на Мира, София, 1979
    Монументът „Знаме на мира” се намира в близост до столичния квартал „Младост”, в подножието на Витоша. Построен е по повод първата дет ска асамблея „Знаме на мира”, която се провежда в София през 1979 г. Около основнота тяло на монумента са оформени два полукръга, в които са монтирани близо сто камбани, изпратени от страните участнички в асамблеята. През август 1990 г., международното детско движение „Знаме на мира” е закрито, а паметникът и околните му пространства са занемарени.
  • Паметник на Българо-съветската дружба, Варна 1978
    Паметникът на българо-съветската дружба се намира на хълма Турна тепе, в покрайнините на Варна. Силуетът му наподобява птица с разперени криле, а върху тях са разположени фигурите на четирима съветски войници и три българки в народни носии, които ги посрещат с хляб и сол. В началото на 1990 г. паметникът е затворен за посещения . През следващите години част вътрешните му пространства се използват като дърводелска работилница и автосервиз.
  • Дом-паметник на БКП, Бузлуджа, 1981
    Дом-паметникът на БКП се намира на връх Бузлуджа в Стара планина. Силуетът Му напомня венец, а 70-метровият пилон – „развято комунистическо знаме”. В тържествената зала на монумента са оформени два концентрични кръга с мозаечни пана, които пресъздават моменти от „героичния път на партията”. За цялостното изграждане на комплекса са изразходвани 25 000 000 лв., които по това време се равняват на приблизително 25 милиона долара. В началото на 90-те години Дом-паметникът на БКП е одържавен, разграбен и оставен да се саморазрушава.
  • Паметник Създатели на българската държава, Шумен, 1981
    Мемориалният комплекс Създатели на българската държава се намира нахълма Илчов баир край Шумен. Състои от осем бетонни тела и шест скулптурни композиции, които пресъздават важни моменти от историята на Първата българска държава. За изграждането на комплекса са изразходвани 25 800 000 лв., които по това време се равняват на приблизително 26 милиона долара. В годините след политическите промени Създатели на българската държава остава единственият паметник от времето на комунизма с денонощна охрана и туристически център.
  • Паметник 1300 години България, София, 1981
    Паметникът 1300 години България се намира в центъра на София, в близост до НДК. Състои се от три архитектурни тела, символизиращи „героичното минало на българския народ, неговото социалистическо настояще и комунистическо бъдеще”. Паметникът е построен за по-малко от осем месеца. Обектът не е одобрен от приемателната комисия заради некачествено строителство. Плочите от гранитната облицовка започват да падат още през 1985 г., а в годините след политическите промени паметникът е изоставен и започва да се руши.
  • Пантеон на безсмъртните, Гургулят, 1985
    Пантеонът на безсмъртните е разположен до село Гургулят, където се води едно от решаващите сражения по време на Сръбско-българската война. Намира на мястото на църквата „Св. Пророк Илия”, построена през 1895 г. През 1985 г., по случай 100-годишнината от Съединението на България, е взето решение на мястото на полу-срутения храм да се построи паметник на героите от Сръбско-българската война. Монументът има форма на пресечена пирамида, символ на единството между небето, където са душите на мъртвите, и земята, където почиват костите им.
Никола Михов

Forget Your Past

Проектът Forget Your Past проследява съдбата на най-значимите паметници от времето на комунизма, от построяването им до наши дни. Заглавието e заимствано от надписа „Forget your past” над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа. Замислени като знак на гордост и преклонение, днес повечето от тях са запуснати и разграбени. Независимо, дали са посветени на Съветската армия, на Априлското въстание или на Сръбско-българската война, те споделят една и съща съдба – да бъдат безмълвен символ на забравеното минало.

Никола Михов е роден в София през 1982 г. През 2002 г. заминава за Париж, където започва да се занимава с фотография. Участва в редица международни изложби и фестивали. Носител е на наградата за Фотожурналистика на Съюза на българските журналисти (СБЖ) през 2012 г. Номиниран е за наградата „Еssl Art Award” на музея за съвременно изкуство „Есл“ във Виена през 2011 г., както и за наградата на „Salon de la Photo” в Париж през 2012 г. През юни същата година излиза негова ата книга „Forget Your Past – монументалните паметници от времето на комунизма”, издадена от „Жанет 45”, която е  обявена за една от най-добрите фотографски книги на годината  от британското  списание British Journal of Photography. За работа си по книгата,  Никола е номинирана за  Deutsche Börse Photography prize, една от най-престижните награди в света на фотографията.